От 2030 г. всички нови сгради в ЕС ще бъдат с нулеви емисии: какво означава това на практика?
През пролетта на 2024 г. Европейският съюз официално прие обновената Директива за енергийните характеристики на сградите (EPBD). Основната ѝ цел е декарбонизация на строителния сектор — един от най-големите енергийни консуматори и източници на въглеродни емисии в Европа. Най-съществената промяна: от 2030 г. всички нови сгради трябва да бъдат с нулеви оперативни емисии, а още от края на 2029 г. — да са оборудвани със собствени ВЕИ системи или да използват възобновяеми източници.
Какво включва изискването за „нулеви емисии“?
Съгласно новата директива, понятието „нула емисии“ се отнася до емисиите, свързани с енергопотреблението на сградата в експлоатация — т.е. за отопление, охлаждане, БГВ, вентилация и осветление. Не се включват емисиите от строителство и материали (поне не на този етап). В този смисъл, сградите трябва да бъдат:
- Максимално енергоефективни, с топлоизолация, висок клас прозорци, добра въздухонепроницаемост;
- Да използват възобновяеми източници на енергия, като фотоволтаици, геотермални или термопомпени системи;
- Да разполагат с енергийно управление, гарантиращо ниско потребление и контрол на нуждите спрямо доставката.
Ключови срокове
Срок | Изискване |
Май 2026 г. | Всички държави членки трябва да транспонират директивата в националното законодателство |
31 декември 2029 г. | Всички нови сгради и покрити паркинги трябва да използват ВЕИ |
От 2030 г. | Всички нови сгради да са с нулеви оперативни емисии |
Допълнително: от 2028 г. сградите, собственост на публични институции, ще трябва да отговарят на изискванията за нулеви емисии две години по-рано, което създава пилотна среда за изпитване на решения и стандарти.
Как се променя проектирането и електроизграждането?
Тези изисквания ще окажат сериозно влияние върху инженерното проектиране и строителните практики, особено при електроинсталациите и ВЕИ решенията:
- Предвиждане на ВЕИ още в проектната фаза
Вече не става дума за „добавяне“ на фотоволтаици като екстра — те стават задължителен елемент. Това налага предварително проектиране на кабелни трасета, подходящо оразмеряване на разпределителни табла, съвместимост със системи за управление и съхранение на енергия. - Интеграция със системи за енергиен мониторинг
Контролът на потреблението в реално време, прогнозни модели и автоматизация на консуматорите става ключов за поддържането на „нула емисии“. Електроизграждането вече трябва да включва интелигентни измервателни уреди, сензори и IoT свързаност. - Изисквания за електрически зарядни станции
Отделно от основната директива, през последните години ЕС въведе норми, задължаващи новите сгради с паркинги да предвиждат инфраструктура за електромобили – още един аспект, пряко свързан с електроинсталациите.
Преход и предизвикателства
Макар посоката да е ясна, на практика прилагането на тази директива ще изисква време, координация и техническа експертиза. Сред очакваните трудности:
- Липса на капацитет и специалисти в някои държави членки;
- Разлика в местните климатични условия, които поставят различни изисквания към отопление/охлаждане;
- Необходимост от адаптация на нормативната база, особено по отношение на сертификация и контрол.
Заключение
Новата регулация за нулевоемисионни сгради от 2030 г. е значима стъпка в посока енергийна трансформация на Европа. За професионалистите в електроизграждането и ВЕИ сектора това означава: нови стандарти, повишени очаквания и много нови възможности. Но също така и необходимост от задълбочени технически познания, планиране и сътрудничество с проектанти и архитекти още от самото начало на строителния процес.